Земята - подцененият източник на богатство
Когато множеството хора мислят за благосъстояние в актуалната стопанска система, те са склонни да мислят за акции и облигации. Думата " капитал " постоянно е синоним на корпоративна благосъстоятелност.
Същевременно поземленото благосъстояние постоянно се предава в записка под линия. Да, хората имат къщи, само че по-големите облаги се осъществят на фондовия пазар, а орисите на народите се повишават и падат с пазара на облигации, написа Ноа Смит в собствен разбор за Bloomberg.
Поне в Съединени американски щати спукването на жилищния балон даде известна визия, че земята нараства по-бавно от другите активи. Ако погледнем единствено финансовите облаги, през последните десетилетия акциите се показват много по-добре от жилищния фонд.
Пренебрегването на земята е неточност. Въпреки избухливия напредък на корпорациите след Индустриалната гражданска война земята към момента съставлява голям дял от цялото благосъстояние в стопанската система. Нещо повече, съсредоточаването единствено върху финансовите облаги подценява извънредно значимия факт, че земята печели доходи от наем.
Ако живеете в личната си къща, този приход е имплицитен – това значи, че не би трябвало да плащате наем на някой различен. Ако пък сте хазяин, получавате заплащания всеки месец, тъкмо както акционерите получават тримесечни дивиденти. Акционерите може да употребяват дивидентите за закупуване на повече акции, а наемодателят може да употребява приходите от наем за придобиване на още парцели.
Тази обща възвращаемост е по-висока, в сравнение с хората осъзнават. Според ново изследване възвръщаемостта от жилищните парцели е висока или по-висока от възвращаемостта на личния капитал. Тъй като актуалните стопански системи непрестанно се разрастват и развиват, притежателите на земята, на която живеем, непрекъснато се обогатяват, показва се в разбора.
В новия си отчет, озаглавен " Възвръщаемостта на всичко, 1870-2015 година ", икономистите Оскар Джорда, Катрина Кнол, Дмитрий Кувшинов, Мориц Шуларик и Алън Тейлър съпоставят акции, облигации и жилища за интервал от век и половина. Жилището е най-трудният актив за премерване - цената му варира доста според от типа на жилищната единица и града. На места липсват и архивни, исторически данни, само че икономистите са съумели да основат дълготрайна база данни за цените на жилищата в развитите стопански системи.
Англия е една от дребното страни, в които растежът на акциите в дълготраен проект доста надминава растежите на цените на жилищата. В множеството страни възвръщаемостта е сравнима, а на някои места като Франция и Япония жилищата се показват доста по-добре.
Разбира се, резултатите от това изследване се одобряват с ангажименти, тъй като архивите от XIX век са несигурни и ненадеждни, въпреки и икономистите да са създали всичко допустимо, с цел да отстранят разликите в местоположението, качеството и пропуските в данните. Винаги обаче ще има и догатки. Освен това е мъчно да се сравнят възвръщаемостта на действителен актив, какъвто е парцелът, с тази на актив като акциите.
Жилищата също по този начин включват разноски за поддръжка, физическа обезценка, разноски за налози, търсене на наематели и загуба на капитал при бедствия и войни. Експертите са създали опит да илюстрират множеството от тези фактори, само че те работят с вътрешно лимитирани данни. Например къщи, изгорели при пожар, просто изчезват от архивите.
Важно е да се разбере, че и възвръщаемостта се трансформира във времето. През последните няколко десетилетия фондовите пазари станаха по-развити в богатите страни, което улесни дребните вложители да влагат парите си в акции.
В дълготраен проект обаче жилищата са по-голямата инвестиция. Това не значи, че вложителите би трябвало да продадат акциите си, с цел да си купят парцели. Ликвидността е действителна тематика, налозите върху имуществото са обилни и е мъчно да се диверсифицира портфолио от недвижими парцели спрямо портфолио от акции.
Това обаче също не значи, че мъдрият вложител не би трябвало да разнообрази вложенията си със земя или други парцели, в това число и дялове от капиталови фондове за недвижими парцели.
От по-важно значение в тази ситуация е неравенството. По-богатите влагат по-голяма част от активите си в парцели. Тенденциите при собствеността са такива, че междинната и работническата класа от ден на ден се отдалечават от пазара на парцели и не могат да си разрешат да купуват. Така че в случай че желаеме да обърнем внимание на неравенството в благосъстоянието, значимо е да се съсредоточим върху земята. Дори и след възхода на актуалната корпоративна стопанска система неравностойното владеене на най-основния и античен актив от всички към момента основава огромни разделения в обществото.
По публикацията работиха: Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов
Същевременно поземленото благосъстояние постоянно се предава в записка под линия. Да, хората имат къщи, само че по-големите облаги се осъществят на фондовия пазар, а орисите на народите се повишават и падат с пазара на облигации, написа Ноа Смит в собствен разбор за Bloomberg.
Поне в Съединени американски щати спукването на жилищния балон даде известна визия, че земята нараства по-бавно от другите активи. Ако погледнем единствено финансовите облаги, през последните десетилетия акциите се показват много по-добре от жилищния фонд.
Пренебрегването на земята е неточност. Въпреки избухливия напредък на корпорациите след Индустриалната гражданска война земята към момента съставлява голям дял от цялото благосъстояние в стопанската система. Нещо повече, съсредоточаването единствено върху финансовите облаги подценява извънредно значимия факт, че земята печели доходи от наем.
Ако живеете в личната си къща, този приход е имплицитен – това значи, че не би трябвало да плащате наем на някой различен. Ако пък сте хазяин, получавате заплащания всеки месец, тъкмо както акционерите получават тримесечни дивиденти. Акционерите може да употребяват дивидентите за закупуване на повече акции, а наемодателят може да употребява приходите от наем за придобиване на още парцели.
Тази обща възвращаемост е по-висока, в сравнение с хората осъзнават. Според ново изследване възвръщаемостта от жилищните парцели е висока или по-висока от възвращаемостта на личния капитал. Тъй като актуалните стопански системи непрестанно се разрастват и развиват, притежателите на земята, на която живеем, непрекъснато се обогатяват, показва се в разбора.
В новия си отчет, озаглавен " Възвръщаемостта на всичко, 1870-2015 година ", икономистите Оскар Джорда, Катрина Кнол, Дмитрий Кувшинов, Мориц Шуларик и Алън Тейлър съпоставят акции, облигации и жилища за интервал от век и половина. Жилището е най-трудният актив за премерване - цената му варира доста според от типа на жилищната единица и града. На места липсват и архивни, исторически данни, само че икономистите са съумели да основат дълготрайна база данни за цените на жилищата в развитите стопански системи.
Англия е една от дребното страни, в които растежът на акциите в дълготраен проект доста надминава растежите на цените на жилищата. В множеството страни възвръщаемостта е сравнима, а на някои места като Франция и Япония жилищата се показват доста по-добре.
Разбира се, резултатите от това изследване се одобряват с ангажименти, тъй като архивите от XIX век са несигурни и ненадеждни, въпреки и икономистите да са създали всичко допустимо, с цел да отстранят разликите в местоположението, качеството и пропуските в данните. Винаги обаче ще има и догатки. Освен това е мъчно да се сравнят възвръщаемостта на действителен актив, какъвто е парцелът, с тази на актив като акциите.
Жилищата също по този начин включват разноски за поддръжка, физическа обезценка, разноски за налози, търсене на наематели и загуба на капитал при бедствия и войни. Експертите са създали опит да илюстрират множеството от тези фактори, само че те работят с вътрешно лимитирани данни. Например къщи, изгорели при пожар, просто изчезват от архивите.
Важно е да се разбере, че и възвръщаемостта се трансформира във времето. През последните няколко десетилетия фондовите пазари станаха по-развити в богатите страни, което улесни дребните вложители да влагат парите си в акции.
В дълготраен проект обаче жилищата са по-голямата инвестиция. Това не значи, че вложителите би трябвало да продадат акциите си, с цел да си купят парцели. Ликвидността е действителна тематика, налозите върху имуществото са обилни и е мъчно да се диверсифицира портфолио от недвижими парцели спрямо портфолио от акции.
Това обаче също не значи, че мъдрият вложител не би трябвало да разнообрази вложенията си със земя или други парцели, в това число и дялове от капиталови фондове за недвижими парцели.
От по-важно значение в тази ситуация е неравенството. По-богатите влагат по-голяма част от активите си в парцели. Тенденциите при собствеността са такива, че междинната и работническата класа от ден на ден се отдалечават от пазара на парцели и не могат да си разрешат да купуват. Така че в случай че желаеме да обърнем внимание на неравенството в благосъстоянието, значимо е да се съсредоточим върху земята. Дори и след възхода на актуалната корпоративна стопанска система неравностойното владеене на най-основния и античен актив от всички към момента основава огромни разделения в обществото.
По публикацията работиха: Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ